The Devil's Trap
What do you say we kill some evil and raise a little hell? |
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима! |
| "СЛУЧАЙ 5" Преди. -Гошко, бягай! Той е тук за мен.Гошо не знаел какво да направи и хукнал да бяга, но по пътя се катурнал и загубил свяст.Докато бил в безсъзнание, той сънувал умрялата си баба. Сънувал как тя плете и му говори с мил бабешки глас:-Гоше, уби ли се бабе? Още си млад да се катурваш. Стани! Стани и помогни на брат си.Гошо се събудил и макар да не искал да приеме факта, че единственото нещо, което му е останало на този свят е брат му Пешо. Той панически се затичал към двора да провери какво естанало с брат му. Той намерил брат си сгушен под старата бреза в двора. Въпреки че Пешо билсам на 4 години, той изрекъл първите си думи, които шокирали Гошо:-Сянка, мама, няма. - след което загубил свяст.Сега. Гошо погледна брат си шокиран.- К'во!?- Спомних си всичко. - каза Пешо.- Как така си си спомнил всичко!?- Докато бях в кома си спомних всичко. Спомени, които бяха дълбоко заключени в съзнанието ми.- Кажи ми! Какво стана!? - Гошо вече нямаше търпение да разбере какво се случило.- Беше той! Беше баща ни!- А? Я пак?- Беше баща ни!- Той е мъртъв!- Той беше Гошо, сигурен съм!- И какво е станало? Разкажи ми всичко. - Гошо зададе въпроса си с леко недоверие.- Той дойде и я взе със себе си.- Как така я взе!?- Взе я и изчезна в мрака. Видях всичко през прозореца.- Как така изчезнаха в мрака, бе?- Не мога да ти обясня, бе. В един момент бяха пред очите ми, а в другия ги нямаше.- Добре, спокойно. Дай да вървим при Крум да му разкажеш всичко. Може да знае нещо.- Добре. Братята обърнаха колата и се запътиха към дома на Крум. След половин час стигнаха. Крум отвори вратата и изглеждаше притеснен.- Тъкмо щях да ви звънна. Ергут... Момчетата обаче бяха разтревожени и го прекъснаха, като не обърнаха внимание на това, което той се опитваше да им каже.- Пешо си спомни какво се е случило с майка ни онази вечер. - каза Гошо. Изведнъж тревогата, която беше изписана на лицето на Крум се засили. Четеше се страх в очите му.- Надявах се тоя ден никога да не дойде...- К'во!? Знаел си през цялото т'ва време? - изнерви се Гошо.- Да, знаех, но беше по-добре да не ви го казвам.- Какво е станало с мама и тате? - намеси се Пешо.- Седнете и ще ви разкажа всичко. Седнаха на масата и Крум започна да разказва.-
Познавам майка ви и баща ви откакто се помня. Те много искаха да имат
деца, но когато майка ви беше бременна с тебе, Гошо, тя се разболя
много тежко и имаше опасност да те изгуби, а дори и самата тя да умре.
Баща ви не можеше да приеме това и направи най-голямата глупост в
живота си. Замени душата си за вашия и живота на майка ви. Направи
сделка не с кой да е, а със самия Дявол. Дяволът му даде десет години,
колкото да види семейството си и после го вербува за свой собствен
слуга.- Баща ни също е бил ловец. - прекъсна го Пешо.- Не. -
продължи Крум - Той беше свещенник, което прави постъпката му още
по-глупава. Но аз никога не съм имал семейство и не знам какво е
чувството да обичаш толкова силно. Затова не мога да разбера тази
негова постъпка. - след кратка пауза Крум продължи да разказва -
Лукавият Дявол обаче реши да се позабавлява и използва новия си слуга
да прибере майка ви. Момчетата бяха шокирани и след минута мълчание Гошо попита:- Как баща ни се е навил на такова нещо?-
Дяволът притежава душата му и той няма контрол над своите действия. -
каза Крум - Но сега не е момента да се ровим в миналото. Имаме по-голям
проблем.- Какво може да е по-важно от това? - попита Пешо.-
Говори се, че сина на Дявола, бъдещето на Ада, е сина на вашия приятел
Ергут. Много ловци са тръгнали по петите му и първите вече са стигнали
до него. Трябва да му помогнеме и да изясниме ситуацията с детето му. Изведнъж телефонът на Гошо звънна. Беше Ергут. Гошо вдигна и още преди да каже нещо от слушалката се чу запъхтялият Ергут.... Два часа по-рано. Домът на Ергут.
Тургут и Ергут играеха на "Тука има, тука нема" и загубилият трябваше
да смени памперса на бебето. Както винаги, се падна Тургут.- Ееее, писна ме секи път да ти сменим гомна ти на чавету!-
Сафсем чесну играйм. - каза Ергут, който беше известен в катуна с
прякора Бързото манго. Досега никога не беше губил на "Тука има, тука
нема". Палавото дете обаче въобще не обичаше да му сменят памперса
и винаги превръщаше тази дейност в изпитание. Незнайно как винаги
успяваше да остави част от своите фекалий върху човека, който го
преобува, а там, където не успяваше да го омаже с биологичните си
отпадъци, компенсираше уринирайки.- Туй тръцна връз мени и ма омоча! - изнегодува Тургут. Изведнъж входната врата на Ергут беше изкъртена и в къщата нахлуха двама мъжаги.- Къде е бебето!? - изкрещя единият. Без да мисли много Тургут грабна бебето с лайняните си ръце, изтича до прозореца и извика:- ДВАМА БЕЛИ ИЗКРЪТИА ВРАТАТА! ИДВАЙТЕ РОДАТА! САКАТ ДА КРАДНАТ ЧАВЕТУ! През това време Ергут отвличаше вниманието на двамата непознати.- Джуснете ме, уе! Джуснете ме, уе ей! Единият от двамата нападатели извади пистолет, но в същия момент земята се разтресе и той учудено попита:- Абе, т'ва да не е земетресение?- Рудата иди! Ай са да ва видим! - каза Ергут.
В същия момент през вратата нахлуха 20 циганета, предвождани от 8
ромски старейшини. Черна вълна помете нападателите и докато се усетят
че пистолетите им ги няма, те вече бяха на път към най-близкия пункт за
вторични суровини. Тълпата изхвърли двамата непознати до колата им, от
която бяха останали само неметалните части. Малко по-късно Крум се обади на Ергут.-
Ти и детето ти сте в опасност. Около него има повече, отколкото ние
знаехме и доста ловци са тръгнали да го търсят. Някои скоро може да ви
посетят и няма просто да си говорите. Нещата може да станат много
сериозни.- То ловците доде! Пистоледа ми изваде! Чавету подгоне! Аз са опитах да га спре! Родата им скочи и га натепа!- Ще се свържа с Гошо и Пешо възможно най-бързо. Ти само стой там и ни чакай.- Дубре. - каза Ергут и затвори. Ергут, Тургут и бебето останаха в къщата, добре охранявани от многобройната си рода и чакаха Крум и братята да дойдат. Тъй като вече закъсняваха с половин час, Ергут се обади на Гошо.- Да. - чу се гласа му в слушалката.- Ади идайте, чи ни знайм ко да прайм. - каза Ергут.- Идваме, Ергуте! До 20 минути сме при тебе. - рече Гошо и затвори.Може да оставите своя коментар за фикшъна тук | |
|